Sep 28, 2007, 2:03 PM

Помни ме

  Poetry
1.1K 0 2
Когато очите ми завинаги се затворят.
Когато вратата към вечния живот се отвори.
Моето сърце ще бие пак и ще виждат моите очи,
само ако на този свят съществуваш ти!

Бих се чувствала спокойна, само като знам,
че ти някъде щастлив си там.
И без проблем минават твоите дни...
щастлив, щастлив бъди!!!

Но само едно не бих ти простила
и болката ще се разкъсва в мен.
Че може да ме забравиш някои ден.
Ще ме боли, че не е оставило следа моето сърце
и избледняло е вече мъртвото лице!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Бакалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...