Помни ме...
Не ме забравяй, чуваш ли?! Помни ме.
За теб запазих спомен на обичане.
Две шепи време сякаш се измина
със всичките си думи неизричани.
Помни ме. Аз не съм се намечтала,
но времето бездушно ни отрече.
Със болката, безумно натежала,
търкулнах се направо от очите.
Не ме вини. И себе си. Не струва...
защото си ми спомена в зениците,
защото си сълзата върху устните...
на устните на уморена скитница.
Да, аз ще помня. Няма да забравя
и дъното, и края на небето...
и липсата, и прошките накрая...
аз всичко съм събрала във сърцето.
© Ина All rights reserved.
