Помниш ли
Помниш ли
онази светлоока Дързост?
Нахакано към теб вървеше,
в шепа стиснала потребност
от безусловност
и от истинност.
Помниш ли
походката на горда амазонка,
как впримчваше минутите в агония?
Прострелваше с най-тъмното в очите си
и пиеше до дъно
непотребни предисловия.
Навярно помниш
как егото съблече. Като риза.
Ненужно - хвърли го на пода.
Прекрачила в мечтата ти до сбъдване,
безсрамна бе.
И беше гола.
Навярно помниш…
Протестираше със вик часовникът,
стрелките си от ярост даже счупи.
След всичките мълчания в душата ти,
с дихание на пролет,
просто я отключи.
© Лъки All rights reserved.
