Ти помниш ли тихия полъх на лятото
с мирис на тъмна череша?
Вишнев полен, по клепките лепнещ,
на реката - любовната песен?!
Ти помниш ли нежния бриз на морето
и ласките, нежно докосващи?
Помниш ли? И следите
по мокрия пясък - влюбени, тичащи...
Ти помниш ли нашия остров сърдечен -
тайнствен бряг, по ръба на сърцето?!
Помниш ли тихия пристан на времето,
във ръцете ни спряло да си отдъхне?
Прошка за минало търсещо,
обещаващо обич за утре?
© Нели All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
