Помниш ли?
Помниш ли онзи парижки балкон,
надвесен над тясната уличка
с бистрото отсреща със стар грамофон
и с най-романтичната музика?
Помниш ли лудия, есенен вятър,
заплитащ любовно косите ни
и аромата на циганско лято,
останал до днес във душите?
Помниш ли как денят ни започваше
с капучино и целувки по устните,
а завършваше с дълги, безкрайни разходки
по парижките шумни улици?
Как стояхме до късно във здрача -
аз седнала на коленете ти -
и слушахме онзи стар музикант,
свирещ за дребни монети.
Нощем светлините на свещите
как танцуваха по стените на стаята,
а любовта на целия свят се събираше
във очите на двама ни.
Помниш ли слънцето, Шанз ' Елизе
с хилядите влюбени гълъби?
И "нашето" мъничко кафене
сгушено точно на ъгъла?
Помниш ли...
© Мария Вергова All rights reserved.
