Nov 4, 2006, 1:06 AM

Помниш ли

  Poetry
1.2K 0 3
Не мога повече да понеса...
Душата-болна,измъчена,сама...
Боли,но все още те обичам...
Боли,но ще си тръгна!Днес от себеси се отричам!
Нека спрем за малко и времето да върнем-
спомените да прегърнем...
Помниш ли нашата първа целувка-
толкова нежна,невинна и чиста?
Тя сложи начало на любовта ни порочно-бистра.
Помниш ли мечтите по детски наивни
и малките лудости тъй импулсивни?
Помниш ли как винаги един до друг вървяхме
и в трудности заедно бяхме?
Сякаш бяхме родени един за друг...Помниш ли?
А страстта тъй пламенна и нежна?Помниш ли?
Всяка усмивка,всяко малко докосване,всеки трепет...
Ще ми липсва това!
Ще ми липсваш ти и всяка твоя нежност...
Ще ми липсват лудостите,
детската наивност...
Ще ми липсваш ти!
А сега е време да вървя...
Сбогом!Не ме търси - нашата любов умря,
а с нея отиде си и моята душа!
Без душа от днес нататък ще живея - в мен е празнота...
Отрекох се от себе си и от любовта!
...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...