Помниш ли белите преспи,
в които оставяхме следи?
Дъхът от зимите отнесли,
споменът за някога - преди...
Помниш ли висулката от лед,
как вятърът свиреше в нея?
Обичта ни преди и след,
зимна стихия в нощна повеля...
Помниш ли студените дни,
в които любовта ни бе постеля?
Идват и си отиват, но ти остани.
Мой си! Твоя съм! Любя и тлея...
© Елeна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
