За богатство и слава мечтаеше ти
къде са сега твоите мечти
затрупани под тон и половина стомана
няма ги сега потъват във забрава
забраниха дори музиката ти
желанието за живот мигом се изпари
няма сега накъде да поемеш
време ли е живота си да отнемеш
смисъл вече няма варианти също
как ще постъпиш всичко се връща
Вече изпростях и не мога да пея
да мисля даже вече не умея
днес съм от всякога по-тих
и само рими редя стих след стих след стих
мастилото свърши, хартията и тя
скуката завладя сега моята душа
отвътре чувствам само празнота
неин спътник е мойта самота
продадох душата си за дребни пари
сега се чудя къде си ти?
Без душа се мъча напред да вървя,
но само назад ме тегли сега
чудя се дали има накъде
да падна по-надолу, но не
дъното аз вече го ударих
това че бях някой вече го забравих
във моят живот сега търся някакъв смисъл,
но не намирам дори и дребна умисъл
мечтите за пари, богатство и слава
изчезват сега дим да ги няма
© Димитър Попов All rights reserved.