Помниш ли, мили?
Помниш ли, мили,нашето лято?
Вълните...
на чайките крясъка.
Колко щастливи бяхме,когато
тичахме боси по пясъка.
Помниш ли там на безлюдния плаж
как се любихме с теб под небето?
И само луната беше ни страж,
а свидетел безмълвен морето.
Там двама с теб
без свян и без страх
във нощи любовно-омайни,
попаднали в плен
на изгаряща страст
разкрихме любовните тайни.
И знаеш ли, мили?
След толкоз лета,
макар и навън да е зима,
щом ти си до мен,
дори и в студа
в душата ми лято ще има!
Вълните...
на чайките крясъка.
Колко щастливи бяхме,когато
тичахме боси по пясъка.
Помниш ли там на безлюдния плаж
как се любихме с теб под небето?
И само луната беше ни страж,
а свидетел безмълвен морето.
Там двама с теб
без свян и без страх
във нощи любовно-омайни,
попаднали в плен
на изгаряща страст
разкрихме любовните тайни.
И знаеш ли, мили?
След толкоз лета,
макар и навън да е зима,
щом ти си до мен,
дори и в студа
в душата ми лято ще има!
© Валерия Иванова All rights reserved.
Някой "фен" ми свали стихотворението от класацията,но аз ще продължавам да пиша,въпреки всичко
