Помните ли?
***
Помните ли?
Имаха ли устни тези нощи...
където...
в съня си преживяхме
смъртта на този свят...
по гнили мощи...
във който...
само себе си ядяхме...
Tроха от нечий път,
подпрял завоя...
ПрежИвяхме...
със мнимо облекчение.
Сенките в зида...
пречупиха прибоя...
и падаха...
с безумно възхищение...
звездите...
със небето разболяни.
Помниш ли?
Сега вдигни ме!
Защото се скатах тогава...
в дните свои...
и никой не видя...
и оцелях.
Хранеше ме лавата вулканна...
Пиех от дъжда в гората...
Земя оставих в себе си...
земя, като трохата,
дето се полагаше
на мене...
Помниш ли ме?
Ще я посадя във двора...
на бледите гърди -
последната кърмачка...
и тя...
от мляко ще роди
(порутен е завоят)
онези силни дни...
в които ще е моя...
смъртта на този свят...
..............................
Ще ме познаеш...
по покоя...
© Арлина All rights reserved.
