Целувките ти помня и очите,
в мигове в които ме съзираш.
Прегръдките ти помня и сълзите,
в нощите в които ме намираш.
Усмивката ти помня и ръцете,
и трепетът с който ме събличаш.
Дъхът ти помня и мечтите,
и ревността с която ме обричаш.
Гласът ти помня и молбите,
и нежността с която ме обичаш.
© Любомира All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
