Помня те
Помня очите ти как се усмихваха.
Как да забравя тези очи.
Просто стоеше, пред буря - затишие,
мисли ми минаха две или три.
Помня "Здравей!" и небрежно, и мило,
как да забравя твойто "Здравей".
В миг се почувствах някак безсилна,
сякаш разбуди момичето в мен.
Помня и първото твое "Довиждане!".
Как да забравя - не исках това.
Тихо треперех до теб на излизане,
и с нежелание подадох ръка.
Помня ръцете ти - силни и нежни,
как да забравя такива ръце.
Смели копнежи за тях ме преследваха,
сякаш ме дърпаше нещо към теб.
Помня как шепнеше, че съм красива.
Как да забравя - не шепот, а звън!
Исках безкрайност, и тя не ми стига!
Жалко, наистина, бе само сън...
© Екатерина Ангелова All rights reserved.
