Nov 23, 2020, 12:10 AM  

Помогни ми

  Poetry » Love
464 0 0

В очите ти - радост изгрява,
като в душата на малко дете
и в плен на волното море ще остана,
стига в тях да се вгледам добре.

 

От усмивката ти, няма спасение
ясно ми е от няколко дни,
а  в душата ми - 
все същия бурен океан кипи.

 

Бъди моето спасение,
ела, вълните  усмири ми,
достатъчно е само една
усмивка своя да ми подариш. 

 

Помогни ми да се справя
с нестихващите ветрове,
дори със онзи ярък пламък,
който в сърцето ми студено, грее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еленка Гишина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...