Щом Коледа изглежда невъзможна,
отупвам на китарата праха.
- Не си сама - забива се подкожно,
прозвънва с тиха нежност любовта.
- Разплакана в ръцете на вълшебник
/разбирай най-неземния баща/,
разтапях всеки като по учебник,
събуждах го за вечните неща.
- Изпей на болестта прощална песен,
извий неизпълнимия рефрен,
светът да й се стори мрачно тесен
и космосът да си я прибере.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
