Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1006
Sep 6, 2018, 12:42 AM

Поне до разсъмване 

  Poetry » Other
839 9 28

Долавям протяжния съсък на вятър,

вършеещ из пусто огнище,

даже точици топло, ирисно злато

да отричат, зад тях, пепелище.

 

Познавам цената на тази сълза,

капнала тихо на прага ми,

или когато, скрито, в дъжда

я отронват ресници отчаяни.

 

Знам колко е тежка безсилна ръка,

преди да се сгуши в дланта ми;

как мъчително тровят, смразяват кръвта

грозни истини, с вик премълчани.

 

Кътам шепа трошици глад за небе,

да покълнеш крилете към бъдното.

Позволи да прелистя тъмата у теб

и остана, поне до разсъмване!

© Людмил Нешев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Какъв ти коментар! Тук наистина думите не могат...
    В душата ми е...
  • Ураган от чувства,в душата щом кипне,се ражда такъв прекрасен стих!
  • Не бива чак толкова да Го глезиш. Ама що ли ви се бъркам! На сводник замязах, покрай вази.
  • Като разбрах колко е изстрадал реших да не го мъча с непредсказуемости
  • И аз му разправям същото, ама кратуната му е корава и прави каквото му е присърце.
    А, щях да забравя. Лирическият рече, че прошката ти е била предсказуема.
  • Лирическият ти е тъмнофоб Прощавам му фобиите му
  • Да, Дарина, права си за струпването. Но понякога предпочитам да наредя няколко думички една след друга, с ударение върху първата им сричка. За да се получи акцентиране, нещо подобно на кънтеж. Явно резултатът е незадоволителен.
    Относно въпроса ти... Аз само публикувам. Лирическият ми е по "тънката" част. Отнеси се към него. Ха, навярно е подслушвал. Чу ли го какво рече? - Предавам дословно: "Лесно му е на щурачето да дава съвети. Оттук мога да надуша ароматът на рози, а по житейското й стъбълце напипвам, тук-там, по някое трънче. Или не търпи трънчета, именно щото е щураче, или съдбата, преимуществено, е обръщала към нея благосклонното си лице. Не всеки обаче е даруван с такава благодат, както и не всеки има сили да се справи със сполетелите го тегоби. И какво излиза? - Неразсъмналите, значи, кучета ги яли! Не може то така. Не е по човешки."
    Ще прощаваш лирическия ми, но опитай да му влезеш в положение. От толкова престой из тъмнотията, яко се е изнервил и е станал доста прям.
  • Последните два реда на първия куплет ми натежаха от сложност останалото ми хареса. А не е ли по добре да чакаш разсъмнали жени, а не неразсъмнали, може да нямат разсъмване
  • Благодаря за щедрата оценка, Владислав!
  • "Кътам шепа трошици глад за небе,
    да покълнеш крилете към бъдното.
    Позволи да прелистя тъмата у теб
    и остана, поне до разсъмване."
    Истинска и неподправена поезия! Поздравления!
  • Абсолютно си прав, Гавраил. Противоречието е завършен манипулатор и изнудвач. Не мирясва, дорде не направиш първа крачка.
  • А може би в противоречието се крие силата на промяната.
  • Привет, Светле! Леко пиша казваш... Тя и самата тема е "благодатна". Има милиони жени пред този символичен праг. А противоречието между достойнство и зов за помощ е нагнетено с такава сила, че... как да не опита човек да го разреди , поне мъничко.
  • Много хубаво...
    Така леко пишеш, Людмил...
  • Същото това Желание току-що ми сподели, че пръстчетата, които е усетило да го разлистват били изключително нежни и разбиращи.
  • Прелистих желанието... Много красиво!
  • Така е, Иренко. Душевните травми не могат да бъдат премахнати като с магическа пръчка. Някои зарастват, но оставят доживотен белег.
    Но... разсъмването поне не е като непрогледната нощ. По-близо е до евентуален Изгрев, а защо не и до един светъл и дълъг Ден...
  • Ако не е поне до разсъмване ще е излишно...
  • Нищо ти няма! 😉🍀
  • Не посмях да те нарека Незабравка, щото още утре може да те забравя, пък ти да го изтълкуваш като обида спрямо теб. А то... деменция. На моите години, сигурно ме дебне вече гадината.
  • Може и незабравка...и синьо мушкато! Синя китка също! 😊
    Трая, трая, кво да прая.
  • Ти да видиш... Аз пък не знаех, че съм ти толкоз драг, но затова пък ми стана още по-драго, заради твоята драгост. Егати тавтологията се получи, ама ще я траеш.
    Благодаря, Цък-цъкащ Синчец такъв!
  • Ами кат та видя и ми става драго. Усмивката сама се качва на лицето ми!
    Но инак много рИвах.. И за лирическия, и за лирическата. Мхм! 😅
    Топъл текст, МО. С дълбоко чувство отново. ( сериозно)!!!
  • Наде, благодаря за твоето "мълчание"
    Маргарита, чудесни слова ми даряваш!
    Синьоцвет, не се хилИ! Иде реч за тъжни неща.
  • Много сила! Силна емоция! Силно послание! Ярка картина! Невъзможно е безразличие! Поздрав!
  • Нямам думи, за коментар, а и не са нужни!
Random works
: ??:??