Поне веднъж
Обичах те, като че няма Край и знам, че истински живях... поне веднъж.
...
Целувай като за последно,
целувай като на развиделяване.
Докосвай, сякаш е нередно,
не ми е нужно леко изтрезняване.
Обичай ме като побъркан!
Отхвърляй ме като съзнателен!
И без това животът е объркан,
а любовта ни - спомен безвъзвратен е.
Говори ми глухо, сякаш смъртник си,
или пък аз - безпомощно обречена.
Излъжи ме, че поспрял се пътник си...
Ще повярвам, че съм ти пътеката.
Отиди си, сякаш нищо не е имало.
Поплачи си, че изгубил всичко си.
Ще останеш, ще ми липсваш символно,
както сетиво, което имал си...
Изкрещи ме като вик обречен,
погледни ме като миг последен,
запомни ме като нищо повече
от сърдечен ритъм най-безвреден.
Ще те търся във на дните бремето.
Ще те чакам като суша - дъжд...
Ще увехна да обичам минало,
но не ще се усъмня веднъж...
...
Ако си обичал като че безсмъртен си,
ти си истински живял... поне веднъж!
© Ива Милорадова All rights reserved.
