Feb 4, 2014, 10:10 PM

Понеделници

  Poetry
670 0 5

Тъй, като тръгнат едни понеделници,
та го откарвам цяла неделя.
В дни, като тези, ми иде отшелница,
нейде, в пустинята, да се заселя.

Ту ще забравя да включа пералнята,
ту ще затръшна секретната брава,
ще закъснея и точно началника
ще засека на финалната права.
Ту пък ще си изтърва автобуса,
ще се порежа най-сръчно на ножа,
пълна торба със боклук ще изпусна,
новата дреха - петно ще ù сложа.
Или, когато съм гости поканила,
нищо за ядене няма да купя.
Някой ще звънне, когато съм в банята.
Токчето, нокътя, чаша ще счупя.
Сметките - тока, за газ, телефона -
в срок да платя (кой ли път?) ще забравя,
и, като нищото, включен котлона,
ще се улисам и ще го оставя.
Ще ми откраднат последна заплата,
ще си забравя чадъра в транспорта,
ще ни разбият за нищо колата,
ще си изгубя на пътя паспорта.

Вижте ме как съм очите забелила!
Моля се, моля се цялата седмица -
да се докопам веднъж до неделята
и...се отървам от понеделници!


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...