Понеделнишки
Отпраща ме. По залез. В понеделник.
Една любов с очите на Адам.
Небето си почива. Легнало под сенника.
И пише нова строфа, без да знам,
че тъне още гребенът в косите ми
и вечният копнеж по есента.
Един въпрос ме мъчи. До непитане.
По залез ли си тръгва любовта?
По залез ли чернее вероятното
и чезнат в мене ярките звезди?
Щом гребенът потънал е стократно
и свети нощем в моите коси.
Един въпрос виси във понеделник
под шията ми, но Адам мълчи.
Небето ли? Обикна го свещеникът.
Зави го с расото. Да не боли.
© Николина Милева All rights reserved.
