ПОНЯКОГА
Понякога
опитвам да си спомня откъде съм,
тъй силно искам да се върна у дома.
Душата ми, заключена във детството,
ме чака там, на Другата земя.
Понякога
нощувам във съня ти.
Прегръщам те и сгушвам в тебе дъх.
А после пак, обратно в светлината,
без спомен, без душа и без любов.
Понякога
започвам да чертая карта
на спомена за онзи дълъг път,
по който да се върна пак обратно,
във онзи сън, във онзи лунен кът.
Където,
на Другата земя ме чака
душата ми - дете, останало само
и топлото спокойствие на прошката,
с която началото и края са едно.
© Дочка Василева All rights reserved.
АЗ съм сова лягам рано!Браво,радвам се да те чета.Дано и да се запознаем!!!