Понякога
Понякога е нужно просто да се махнеш,
да хванеш пътя, дори без цел.
Друг път е нужно просто да забравиш
и да изтриеш от съзнанието нечие лице.
Понякога е трудно да повярваш,
че този свят не е една лъжа.
Друг път пък сенки те преследват в мрака
и в тъмното те гони образ на жена.
Дъхът ти се стопява по ръба на старо огледало,
очите ти не виждат вече светлина,
пред тебе бездна от човешки ужас се изправя,
готова да те сграбчи и убие заедно с птиците и с пролетта.
Понякога наистина си мислиш, че днес ще е последното „нощес”,
заспиваш на възглавница от тъжни мисли,
защото...
Понякога това „понякога” е днес.
© Петър Станев All rights reserved.
