Sep 3, 2014, 11:04 PM

Понякога

  Poetry
507 0 0

понякога знам
че си го правя
но понякога
искам пистолет
ще тъпча дулото му
с розов хайвер
и ще рисувам 
с огнените му псувни
засаждайки семето си
по лицата ви 
и най-много по
очните аквариуми
за да покълнат рибките
около корабчетата 
лъжи 
от несъпоставяне
целувайки пробойни
в невинната ви правота

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шивохам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...