Apr 14, 2014, 1:16 AM

Понякога

  Poetry » Love
924 0 16

понякога една целувка стига
да взриви света ти мигновено
в душата ти се раждат земетръси
слънцето изгрява на обратно
следобедът е, всъщност, ясно утро
а после става много тихо, без въпроси
... и връхчета на нежни пръсти 
в един рисунък тичат леко по лицето
графитено оставят меки щрихи
а цялата картина...
постепенно се създава
някъде дълбоко...
за да я виждат
единствено очите на сърцето...

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...