Jul 19, 2015, 10:41 AM

Понякога 

  Poetry » Love
559 0 9
Понякога
Няма такава любов, която да не наранява!
Ти не спирай! Върви!... Тръгни към сърцето пленено!
Твоите сълзи никой не заслужава.
Не страдай за безчувствените хора.
Върви не се обръщай назад.
Не се вини за нищо.
Върви и чакай своето светло утро.
Няма защитени сърца!
Няма тъмен подслон за самотни души.
Има любов! Да има, дори когато грешим.
Напред върви обичана, забравена, ранена. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Random works
: ??:??