Понякога
Понякога
Няма такава любов, която да не наранява!
Ти не спирай! Върви!... Тръгни към сърцето пленено!
Твоите сълзи никой не заслужава.
Не страдай за безчувствените хора.
Върви не се обръщай назад.
Не се вини за нищо.
Върви и чакай своето светло утро.
Няма защитени сърца!
Няма тъмен подслон за самотни души.
Има любов! Да има, дори когато грешим.
Напред върви обичана, забравена, ранена.
И с всичко, което ти е дарила съдбата.
Има любов! Понякога тихо заспива.
Понякога силно боли.
Понякога изригва като вулкан.
А ти за всичко, за нея, за ранената,
за изгарящата любов прости..
© Йонка Янкова All rights reserved.
