Понякога си тъй незрима,
поезия на моите мечти!
Понякога си с образ на
тъмнокосото момче,
а понякога до
смърт ме
плашиш -
тъмно гръмотевично небе!
Грешна, ако искаш
наречи ме...
Клеветите не приемам - и до днес !
Невинна, виновна ме изкараха , лъжците...
да съм различна,
призвание ми е
дадено от Бога!
Птица сякаш съм - политам
на далечни брегове!
Място няма там за
омраза,
сплетни
и жалки клевети!
Kr(Asi) Poetry
© Karolinne Kolewa All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
