Feb 10, 2009, 7:56 PM

Понякога... 

  Poetry
1058 1 30

Понякога

неистово искам

да опъна лъка...

(из килера някъде

се мотаеше).

Стрелите ги знам.

(държа ги наточени).

Под езика ги крия.

Робин Худ...

просто наопаки

на целият свят...

(обаче с прекрасни подбуди).

Щом

от лъстиво примигващи

(уж тъжни ) очи,

лустросани погледи капят,

черните точки

върху белият свят,

не са от крила на калинка.

Щом

някой (уж) ми подава ръка,

а по нея полепнали

птичи пера...

гърлен смях

от гугушчуците чувам.

Не!

Не става със лък.

Може стрелата ми

да се върне...

Но,

ако този свят е много такъв,

как наопаки да се обърне...?

 

 

 

 

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??