Обичам да се крия в монолози.
Така ми е спокойно. И се слушам.
Понякога светът е много грозен
и в себе си на сигурно се сгушвам.
Нерядко ми се случва да заплача.
Очите ми приличат на удавници.
И чакат да пресъхнат. Още чакат.
Но много от сълзите им са навици.
Забравям даже как звучи гласа ми
и често го тренирам. Да си спомня.
Във нощите ми срещам таласъми.
Дори не се опитвам да ги гоня. ...