Понякога искам аз
дните да свършат.
Понякога искам
съвсем да не съм.
Не мога да бъда
дори и минута.
Не ща да живея,
а вечно да спя.
И сън да е бил и
животът предишен-
забравен, изгубен
в отминали дни.
И сякаш аз никога,
никого, никой
не ще аз да бъда,
не съм и била.
© Анон Име All rights reserved. ✍️ No AI Used
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
