Solas
29 results
А какви лелки имаше по гишетата едно време ...
Ехх ...
Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две оч ...
Ехх ...
Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две оч ...
881
2
2
Дойдe срядата и като всеки ден, бегом на работа.
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...
916
4
5
И идва един ден, когато се обръщаш назад,
поглеждаш какви си ги свършил,
почесваш се умислено, и се питаш:
- И сега какво?!
Па се завъртиш пак напред, че тръгнеш да ги свършиш и другите.
поглеждаш какви си ги свършил,
почесваш се умислено, и се питаш:
- И сега какво?!
Па се завъртиш пак напред, че тръгнеш да ги свършиш и другите.
851
3
2
Купи цветя за Мама
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ...
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ...
836
2
4
Събудих се, а през стъклото се промъкваше първото сиво на сутринта.
Студено сиво, студени чаршафи, студена възглавница.
Тя пак е забравила отворен прозореца след сутрешната цигара...
Придърпах завивката по-близо.
Заслушах се в тишината на панелите. ...
Студено сиво, студени чаршафи, студена възглавница.
Тя пак е забравила отворен прозореца след сутрешната цигара...
Придърпах завивката по-близо.
Заслушах се в тишината на панелите. ...
1388
7
3
Когато сърцето ти е в шепите ти, пясък между пръстите изтичащ без остатък.
Всичко е наред. Не се предавай.
Винаги можеш да нарисуваш в пясъка усмивка :)
А после, когато спре да те боли, да гребнеш пак със шепи.
Пясъкът няма да е същият, а и той ще изтече, ...
Всичко е наред. Не се предавай.
Винаги можеш да нарисуваш в пясъка усмивка :)
А после, когато спре да те боли, да гребнеш пак със шепи.
Пясъкът няма да е същият, а и той ще изтече, ...
776
3
5
Като свещ във тиха стая.
Като кандило старо.
Като въглен в тлеещата жар.
Като къща в изгорял пожар.
Като кандило старо.
Като въглен в тлеещата жар.
Като къща в изгорял пожар.
743
3
4
Тук, където в безбрежната тъмнина на вселената се носят по пътищата си безброй планети, има една мъничка луна. Малка, гола и суха, осеяна с кратери, тя е луната на един свят.
Светът не е голям, но е покрит с гора.
А на места гората отстъпва място на реки, езера, морета.
Когато полетиш над този свят, ...
Светът не е голям, но е покрит с гора.
А на места гората отстъпва място на реки, езера, морета.
Когато полетиш над този свят, ...
1409
6
7
Някъде в безбрежното пространство, сред милиардите вселени, изпълнени с галактики, побрали в себе си слънца и планети, комети, плуващи в пространството скални късове и звезден прах, съществуват никому неизвестен брой светове, населени с живот в невъзможни за въображението форми и цветове.
В една от ...
В една от ...
873
5
6
Имах две монети,
плата за лодкарят стар.
Звезда едничка, пътя да ми свети,
а сърцето, да ми е другар.
Срещнах Бялото момиче. ...
плата за лодкарят стар.
Звезда едничка, пътя да ми свети,
а сърцето, да ми е другар.
Срещнах Бялото момиче. ...
674
2
3
Ако погледнеш нагоре …
… Там, в черното …
…Ще видиш луната, как тихо притичва по облаците.
… Там, в черното …
…Ще видиш луната, как тихо притичва по облаците.
710
5
3
Огледах се в стените празни,
в прозорците със смъкнати пердета,
в дъжда полепнал по стъклото,
намерих тишина, а в нея спомен плах,
забравен до вратата.
в прозорците със смъкнати пердета,
в дъжда полепнал по стъклото,
намерих тишина, а в нея спомен плах,
забравен до вратата.
733
5
2
1383
2
1507
1
Понякога чувствам душата си като наритано улично псе,
свито и треперещо в ъгъла на улицата.
Същата тази улица, с безброй затворени врати.
свито и треперещо в ъгъла на улицата.
Същата тази улица, с безброй затворени врати.
785
4
4
1548
4
1
1504
4
3
1767
4
6
2051
4
11
1281
1
1
1222
3
1
2902
9
5
Нищо особено не ми се случи.
Но е красиво.
Тихо утро.
Мъгла покрива паркинга,
няколко етажа по-долу. ...
Но е красиво.
Тихо утро.
Мъгла покрива паркинга,
няколко етажа по-долу. ...
1015
5
1
Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...
1112
5
4
– Имаме две минути, Ян! Време е да побързаш, преди да те изключат.
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...
805
4
1
… Точно тази сутрин, се случи безветрена и топла.
Слънцето огряваше източния склон на скалата и оцветяваше стария камък в меко гранитено жълто.
Един по-смел лъч се прокрадна навътре в пещерата и погали ръбестото лице на Ииаан.
Ииаан се протегна, отвори очи и бавно проследи лъчът.
Не му се ставаше. Б ...
Слънцето огряваше източния склон на скалата и оцветяваше стария камък в меко гранитено жълто.
Един по-смел лъч се прокрадна навътре в пещерата и погали ръбестото лице на Ииаан.
Ииаан се протегна, отвори очи и бавно проследи лъчът.
Не му се ставаше. Б ...
803
2
2
Някога, някога, толкова някога, колкото пъти звездите се отразяват по всяка плочка от люспестата муцуна на слънчев Змей*, в една китна котловина, свита насред полите на планината, в селце на име Мало Хорово, живеела чудно хубава девойка.
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...
В горният край на селцето, точно преди да влезеш в гъстата, ст ...
921
3
1
– Здравей!
– Здравей!?… Кой си ти? … Къде си?…
Толкова е тъмно, че нищо не виждам.
… Тишина.
– Ехо, къде си? ...
– Здравей!?… Кой си ти? … Къде си?…
Толкова е тъмно, че нищо не виждам.
… Тишина.
– Ехо, къде си? ...
2333
13
8
> Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него.
>
> Луций Аней Сенека
Вятърът отвори прозореца
и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа. ...
>
> Луций Аней Сенека
Вятърът отвори прозореца
и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа. ...
978
5
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
