Понякога приличаше на Рая
Воюваш с мен откакто се познах
в очите ти, като във огледало.
Не исках да повярвам, че е грях.
Понякога приличаше на Рая.
А друг път...сякаш стъпвах по въже,
опънато над адските пожари
и ти, като изплашено дете,
се дръпваше, за да не те опаря.
Присядах на студения ти стол
и беше вече късно да се крием.
Не ме почерпи даже с хляб и сол.
А бяхме твърде жадни, за да пием.
Опасно близо бях до тебе, зная,
отдавна никой там не бе допускан.
Чух ангела във тебе да се кае,
а демонът доволно да се киска.
Изплаши се, че в мрачния градеж
на здраво укрепения ти замък,
една жена, прозрачна като свещ,
превърна тъмнината ти във пламък.
Но вече не участвам в битки. Не.
След призраци отдавна спрях да тичам.
В жестоките сърдечни боеве
печели само който е обичал.
© Христина Мачикян All rights reserved.
