Понякога сърцата ни са рани
и безпощадно, издълбоко ни боли.
Не идват думи...Спомените парят.
От изгрева до залеза вали...
Понякога приличаме на вятър -
ухаем на изплакани сълзи,
безкрайно ни се иска да забравим,
но истината дебне и пълзи...
Понякога от цялата охота
за някакви горещи брегове
остава само мисъл за посока,
която не започва, но зове...
Понякога си тръгват ориентири...
Изпращаме последните мечти.
Приятели, преди да си отидем
обидата дали ще си простим?
© Руми Бакърджиева All rights reserved.