Понякога сърцата ни са рани
Понякога сърцата ни са рани
и безпощадно, издълбоко ни боли.
Не идват думи...Спомените парят.
От изгрева до залеза вали...
Понякога приличаме на вятър -
ухаем на изплакани сълзи,
безкрайно ни се иска да забравим,
но истината дебне и пълзи...
Понякога от цялата охота
за някакви горещи брегове
остава само мисъл за посока,
която не започва, но зове...
Понякога си тръгват ориентири...
Изпращаме последните мечти.
Приятели, преди да си отидем
обидата дали ще си простим?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени