Откри ме в миг нечакан, неуловим.
Дали бе миг греховен и неукротим?
Грях? Та ний душите си творим
и мислено опиваме... горим...
Есен е. А зимата ме срещна
с необяснимата ти кадифеност.
Забравих болки прежни...
потопи ме в нежност...
Сега те имам и те нямам... дни...
Понякога убийствено боли.
Задъхва се душата ми от плач,
занича ли във мене хладен здрач... ...