Mar 27, 2008, 5:03 PM

Попитах...

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Колко дълго сърцето умира?
Колко дълго душата отлита?
Може би миг...
може би вечност...
Може би тихо...
или със писък тишината раздира...

Колко дълго обичта се стаява?
Колко дълго трае любовта?
Не искам да е миг,
нека е вечност...
Дори да е тиха,
нека не ме подминава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жара Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...