Попитах съдбата

Poetry » Other

700 5 11

Попитах Съдбата, каква е цената

на няколко глътки любов.

Тя се усмихна, махна с ръката

и забърка коктейла си нов.

Наля две чаши със чувства,

пусна няколко бучки омраза,

поръси обилно със ревност

и каза "Изпий я тази зараза".

Изпих я до дъно. Сърцето изтръпна.

От ясно небе – звездопад.

Някъде в мен летят пеперуди

и виждам я Нея в спомен, назад.

И тръгнах да търся, несретник бездомен,

изгубил Любов с празна душа,

изгарян от ревност, от всички прогонен,

остана омразата в мен, същинска бездна.

Ноември, 2016

Варна, Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

... припечи омразата до хрупкавост - и виж: да си влюбен е тегло, а не престиж...
но пък колко ли ще трае - дявол знае, дявол знае... после ще си пак човек - както другите разлюбили несретници...

2016-12-14T13:10:43+02:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Поздравления за тази замисляща творба...и красива!

2016-12-04T21:03:46+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Таня,Еси,Вики,Владимир,Василка,Ангел,Руми,Хели в споделеното от вас усетих доброжелателността Ви.Приятно е обкръжението от приятели.
Благодаря Ви!

2016-12-02T21:18:23+02:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Дълбоко... Но не е реалната картина според мен! Точно това е хубавото!

2016-12-02T18:25:38+02:00
rumbic (Руми)

Натъжи ме съдбата на лирическия герой! Искрено се надявам твоята съдба да е по-благосклонна! Идват празнични дни, всеки човек заслужава добро и аз ти го пожелавам от сърце!
Поздрав, Гавраиле!

2016-12-02T12:39:41+02:00