Попитах съдбата
Попитах Съдбата, каква е цената
на няколко глътки любов.
Тя се усмихна, махна с ръката
и забърка коктейла си нов.
Наля две чаши със чувства,
пусна няколко бучки омраза,
поръси обилно със ревност
и каза "Изпий я тази зараза".
Изпих я до дъно. Сърцето изтръпна.
От ясно небе – звездопад.
Някъде в мен летят пеперуди
и виждам я Нея в спомен, назад.
И тръгнах да търся, несретник бездомен,
изгубил Любов с празна душа,
изгарян от ревност, от всички прогонен,
остана омразата в мен, същинска бездна.
Ноември, 2016
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
