28.11.2016 г., 21:31 ч.
Попитах съдбата
Попитах Съдбата, каква е цената
на няколко глътки любов.
Тя се усмихна, махна с ръката
и забърка коктейла си нов.
Наля две чаши със чувства,
пусна няколко бучки омраза,
поръси обилно със ревност
и каза "Изпий я тази зараза".
Изпих я до дъно. Сърцето изтръпна.
От ясно небе – звездопад.
Някъде в мен летят пеперуди
и виждам я Нея в спомен, назад.
И тръгнах да търся, несретник бездомен,
изгубил Любов с празна душа,
изгарян от ревност, от всички прогонен,
остана омразата в мен, същинска бездна.
Ноември, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравления за тази замисляща творба...и красива!
-
Таня,Еси,Вики,Владимир,Василка,Ангел,Руми,Хели в споделеното от вас усетих доброжелателността Ви.Приятно е обкръжението от приятели.
Благодаря Ви! -
Дълбоко... Но не е реалната картина според мен! Точно това е хубавото!
-
Натъжи ме съдбата на лирическия герой! Искрено се надявам твоята съдба да е по-благосклонна! Идват празнични дни, всеки човек заслужава добро и аз ти го пожелавам от сърце!
Поздрав, Гавраиле! -
Съпреживях го!!!Много хубав стих!Поздравления!
-
Така е, когато си тръгне любовта, остава само омразата и самотата. Поздрав!
-
Понякога, стоейки "зад бара" Съдбата ни забърква странни коктейли! Чудесно стихотворение, Гавраил!
-
Когато ни предлага нещо Съдбата, тази капризна стара госпожа, никога не ни предупреждава, че има и обратна страна на медала. Поздрави!
-
Понякога такава е цената. Горчива напитка си изпил. Поздравления за стихотворението! Харесах!
-
Много хубав стих! когато чашата е изпита до дъно,вкусът на питието много дълго не напуска нашите възприятия. Поздрави от мен,хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
но пък колко ли ще трае - дявол знае, дявол знае... после ще си пак човек - както другите разлюбили несретници...