Поплачи, поплачи, поплачи
Тихо пя, тихо пя, тихо пя,
цяла нощ този дъжд, под носа си
и последните тъжни цветя
със светулково сбогом поръси.
Да заспят, да заспят, да заспят,
като мантра повтаря, приспива.
Идва зима и белият цвят,
ще направи смъртта им красива.
Поплачи, поплачи, поплачи,
имаш, зная, стотици причини.
Топъл чай и любов в две очи
и тъгата ти, знай, ще отмине.
Но дори, но дори, но дори,
да е тръгнала тъжната есен,
кленов лист – светофарът гори,
от рефрена дъждовен унесен.
Кал и мрак, кал и мрак, кал и мрак,
но градината, зная, отглежда
млади кълнове, чудото пак
ще разцъфне напролет. С надежда.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Е, направо уцели десетката, сенсей! Като сврака съм по отношение на бижутата. 
