Като счупена порцеланова кукла...
Крилете ми висят безжизнени,
студ сърцето ми обзе,
уморена съм от думите безсмислени.
Едно те моля: поправи ме.
Пукнатините едва ли ще зараснат,
но не искам да съм счупена на две.
Завинаги отвътре ще съм празна,
но помогни ми - поправи ме...
© Ива Иванова All rights reserved.