Попътна песен
ПОПЪТНА ПЕСЕН
Не си виновен, че дъждът вали.
За мойта самота – не си виновен.
Един от нас пое на път, нали?
А другият го чакаше покорно.
Аз всеки ден пришивам в хвърчила
душата си, сърцето си – да литнат,
да те намерят сред мъглата зла
или сред зноя в лятната палитра.
На болката да сложат леден пръст,
щом паднеш и ожулиш ли коляно.
Не се оглеждай – кой околовръст
отнема я, защото никой няма.
Защото по-добре е да съм тих,
невидим спътник, който да те следва
и да оставям недописан стих
с надеждата, че не е за последно.
© Валентина Йотова All rights reserved.
