Дъжд -
пощурял.
Недосресани мисли.
Облаци люляк.
Ухание.
Блян.
Миг -
пред разсъмване -
току се плисне
в образ
и мисъл
животът -
на длан.
Свише -
страдание.
Плача -
над листа.
Дух,
от житейската
болка
обсебен.
Плача.
И...
пиша.
Осъмвам -
на чисто.
Нося си Кръста -
по пътя -
към Тебе.
© Донка Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
