Поражение
На брат ми
Този град ме съкруши.
Този град остана верен
на инстинкта да руши
туй, което е във мене.
Сто надежди ми отне,
сто и първата удави
в чувството, че повален
най-накрая се предавам.
Ах, защо ме приласка?
По-добре да беше казал
отначало, че така
е решил да ме прегази.
Тебе думам, братко мой –
нищо, че не ти говоря –
тебе думам, зъл е той,
този град двумилионен.
Карай, вече не боли,
колкото болеше вчера.
Глътнах всичките сълзи,
сдъвках старите химери.
Днес съм тих като вода.
Сякаш в друг живот се случи.
И не помня ни беда,
нито дявол, нито куче.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
