Ти ме лъга много, много ме нарани,
колко пъти ме пренебрегна ей така,
в разкош се излежаваше милиони дни,
видя го и днес искаш да бъдеш с мене пак.
Наивно, устремено ти пътя извървя
към короната голяма, бляскава,
каза ми надменно че искаш това,
нали видя че там не присъства щастие.
Короната огромна ти даде своя знак,
червеният й камък за теб бе символ строг,
с кола дълга отива се там, не с рейс и влак,
сега разбрала си че този свят е жесток. ...