Пораснали деца
Животът ни е с образ на светулка,
за миг запален, ще изгасне отведнъж,
но спомените силни, изживяни,
в сърцето си завинаги задръж.
За детския ни смях и за мечтите,
за обичта и грешките неволни,
за любовта и за лъчите,
и за хората край нас околни.
Богати сме, че сме живели,
макар понякога и на шега,
и на тъгата в лицето сме се смели,
но вече сме пораснали деца.
00:45 ч
15.08.08
© Надежда All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
