Пораснали деца
Животът ни е с образ на светулка,
за миг запален, ще изгасне отведнъж,
но спомените силни, изживяни,
в сърцето си завинаги задръж.
За детския ни смях и за мечтите,
за обичта и грешките неволни,
за любовта и за лъчите,
и за хората край нас околни.
Богати сме, че сме живели,
макар понякога и на шега,
и на тъгата в лицето сме се смели,
но вече сме пораснали деца.
00:45 ч
15.08.08
© Надежда All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
