Пореден гейм
Отново Бог е тих, невъзмутим.
Разсеяно намества очилата,
сълзят очите Му от смрад и дим.
Пореден гейм излъчват от Земята.
Човечеството - не! - не се отучи
да ръчка в гнусотията война.
Какво очаква още да се случи
във тази свръхбезмозъчна игра?
Кому са нужни всички философии,
щом не успяват да ни вразумят,
и всичките поезии и строфи,
брътвежите на смахнатия свят?
Навярно Смисълът не се побира
в овала на човешката глава.
Защо с пергела Бог не е маркирал
пространства други, други сетива?
Свистене, огън, контраофанзива
и адски тътен, писъци… Смъртта
живота пъстър в кървища повива,
равни го с черни ями. И с пръстта.
И как да ме зарадваш, бяла пролет,
със тичинков и ароматен взрив,
когато някъде взривяват хора…
В небето лястовичият курсив
изписва букви, кръгчета, чертички -
небесна страница - сияйна, цяла.
Четете, хора, волността на птичките!
Една от тях е непременно бяла.
© Алина Стоянова All rights reserved.
