Aug 13, 2008, 10:29 AM

поредната "разхвърляна бележка" ...

  Poetry » Other
1.3K 0 2
Къде е вятърът, когато сякаш само той ми остана,
къде е животът ми, отекъл се във някоя канавка,
къде си и ти, когато Луната си отива,
когато душата ми самотна пак без теб изстива,
къде си, когато поредната сълза замръзва във окото,
когато болката се разбушува,
когато ръбът примамливо ме гледа,
когато пропадам, подмамена от яркия му блясък...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тедитууу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...