Поредното загубено съкровище

Poetry

684 0 3

И жаден съм, но сух сега е изворът,

и гладен бях, и само пръст не ядох,

заключи в мен целувките си, бистрите,

изрови ги, а после ме предаде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Fontaine (Димитър Димчев)

По-скоро това е едно чувство, което изблика в мен преди няколко години и исках да го изразя по възможно най-краткия възможен начин. С презумцията да го забравя колкото се може по-бързо.

2009-04-24T19:32:24+03:00
firegolem (Ян Тра)

Страхотно! Много е силно.

2009-04-07T14:25:14+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Можеш да пипнеш последните два стиха...Иначе добре

2009-03-19T23:26:07+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0