Порив

Feb 16, 2011, 4:26 PM

Poetry » Phylosophy

840 0 0

Рояк мушици си летяха,
свободно пърхаха с крилца.
В дребни храсти нощем спяха,
осъмваха със първата зора.
Èдине намираха в полето,
оплюваха зелените листа
на хлад отиваха в дерето,
де бе мрачно и с воня.
Безметежно тъй си те живяха
и ден след ден вървè...
Едни по купчинки измряха,
а други - случаят ги взе. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Порив

Want to read more?

Random works