Порив
Не подхвърляй въпроси сега, няма смисъл,
няма отговор и е по-добре да мълчим,
твоят дъх във душата ми с огън написа:
„Вземай всичко и дай ми ти порив един...
по-безумен от вятъра, по-горещ и от лято,
чаша вино за устните жадни в нощта,
и прегръдка, родена от залеза златен,
уловила животи във миг топлина...
Лък, обтегнат от болки, с отрова в стрелата -
сладоносна и удряща право в гръдта,
и лекарство, убиващо в нас самотата
със живеца на тръпка неземна нега...
Късен вик на вълна в океана от страсти,
уморена от устрем за полет звезда,
ключ за девет врати, скрили късчето щастие
в замък, вдигнат с любов от души и тела...
Шепот ням на очи, звън на трепетна струна,
сън, пробудил тъй чувствена в нас голота,
зар от лудост, тъкулнал мечта помежду ни
в неподвластна на Времето чудна игра...”
© Михаил Цветански All rights reserved.
