Порой
Заваля.
Дъждът се лееше из ведро.
Валя цяла нощ.
Порой.
Този път умишлено
оставих чадъра си в къщи.
Реших, че не ме е страх
от дъжда.
Тръгнах смело.
В пороя да намеря завет.
В краката ми само кал.
Кал до колене.
Наведох се.
Загребах с пълни шепи.
Реших от кал да те извая.
Не, не си мисли,
че мога да съм Господ.
/И непорочна майка ми,
че е заченала./
Та аз дори не зная как изглежда той.
А може и да съм го срещала?!
...Но продължих с калта.
А върху мен валеше.
Изливаше се върху ми пороя.
Сякаш Господ плаче.
Колко съм нищожна,Боже!
Не бих могла да го направя.
Да те разплача...
Но продължавам - ето .
Почти готово е.
Остана само да реша
душата - как да ти я дам?!
Продават ги навярно, някъде?
Ще питам в магазина.
Разбрах...На килограм.
О, не!
Ще разделя по-скоро
моята - на половина.
Че тя е повече от храм,
и грешна колкото дузина!
Ще я поделим - по равно.
Но важно е да видя
какво ще се получи.
Хайде, само протегни се и стигни я...
Вземи от моята душа.
И изплачи ме!
© Нели All rights reserved.
