Портите на нощта

Пред портите на нощта

съм аз, пред вечността.

Вместо усмивка на уста -

на лице изписана е бледността.

Дъжд вали навън,

скръб и страх ме изгарят.

Дано това да е сън,

но, уви, портите ще се отварят.

За сетен път ще видя простора,

просто злото по-силно е от мен.

Отчаян съм, нищо не мога да сторя

и от него аз ще съм смразен.