> Веднъж във царство Портокалия, сред дива джунгла, жега, кал,
> в съседство с царство Бануналия родил се дивен портокал.
> Огромен, жълто-портокален, ала с усмивка на лимон,
> от вятър силничък погален, напуснал своя тънък клон.
> Но как така да се получи, че падайки от своя трон
> без грешка никаква улучил минаващия чичо Слон.
> А слонът не че се постреснал - той стар бил, а пък и добряк,
> но портокалът се отплеснал, търкулнал се до речен бряг.
> "Сега съм тук, ще си царувам на хладно ще ми е добре,
> кората ми не ще да жулят досадни, тъпи зверове..."
> И както кипрел се и хвалел "не ще ме никой изяде",
> към него слязло ожадняло едно кафявичко биче. ...